Хроничен гноен отитЕ заболяване, което засяга средното ухо на пациента. Други наименования на това заболяване използвани в медицинската практика са холестеатом и епитимпанит.
Заболяването се появява в следствие на чести възпаления на средното ухо и води до разрушаване на костта и промяна на структурата на покриващата го обвивка. Процеса на разрушаване на костицата е необратим, поради което това заболяване се причислява към групата на злокачествените.
Хроничен гноен отит - клинична картина
Един от най-често срещаните симптоми на хроничен гноен отит това е изтичането на секрет от външния слухов проход. Изтичането на секрета може да непрекъснато, но може и да се наблюдава през определен интервал от време. Изтичащият секрет не е бистър, той може да съдържа гной и обикновено има неприятна миризма на загнило.
При прогресиране на заболяването се наблюдава възпалителен процес при който температурата на пациента може да е повишена и да изпита болки в ухото. Малките деца стават неспокойни и започват да се пипат по ухото.
При възрастните хора допълнителни симптоми на хроничния гноен отит е намаляване на слуховото възприятие, поява на световъртежи, ако бъде засегнат лицевия нерв от инфекция може да се почувства изтръпване на лицето.
Хроничен гноен отит - доказване на състоянието
При съмнение за гноен отит лекарите обикновено назначават т.нар. снимка на Шулер. Това всъщност е рентенография. В съвременни поликлиники и болници се прилага компютърната томография. С този метод изключително добре се разкриват промените във вътрешното ухо.
При доказване на наличие на хроничен гноен отит, лекуващия лекар може да назначи аудиограма. С помощта на това изследване се установява степента с която е увреден слуха. Заболяването е сериозно, защото ако не се вземат навременни мерки може да се засегне вътрешното ухо, което да доведе до пълна загуба на слуха.
Хроничен гноен отит - лечение
Лечението на хроничен гноен отит започва с приемането на антибиотици и промивка на ухото. По преценка на лекаря могат да бъдат изписани и кортикостероиди. При пациенти, при които лечението не е започнало навреме, се налага хирургическа намеса, с която да бъде отсранена засегнатата от инфекцията структура.
Хроничен гноен отит
