You are here::
<
 
 
 
 
 
 

Мед - какво трябва да знаем за него

медМедът и пчелните продукти са известни от дълбока древност. Те имат широко приложение използват се в козметиката, в медицината, влизат и в състава на различни мехлеми, настойки, чайове от народната медицина.

Идват студени и мъгливи дни, а заедно с това и хремата , болките в гърлото, настинките.

 

Тогава на помощ идват бабините рецепти, в които участва чистия пчелен мед – чай с мед и лимон, мед с поръсена канела, мед с орехи и индрише…

По често ние купуваме нектарен пчелен мед, получен от нектара на растенията. Нектарът е воден разтвор на захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, азотни и фисфорни съединения, органични киселини, витамини, пигменти, ароматични вещества, минерални сили, ензими и аминокиселини.

 

Мановият пчелен мед е продукт, получен главно от екстрактите на смучещите насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията – листа млади клонки. Мановият мед обикновено има специфичен вкус и е малко по скъп.

 

Не търсете задължително некристализирал мед, особено ако го купувате късно есента или през зимата.

 

Качественият пресен мед е гъста, прозрачна, полутечна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване. Някои видове мед кристализират по-бавно или не кристализират. Ако медът е неузрял, т.е съдържа глюкоза под 30 % , медът изобщо не кристализира. Течният мед в магазините в повечето случаи не е чист или е бил подложен на термична обработка за втечняване и вече няма лечебни свойства.

 

Цветът на пчелния мед варира от светложълт, жълт, кафяв до тъмнокафяв в зависимост от произхода му. Медът става по светъл при кристализация, но потъмнява при продължително съхранение. Цветът на пчелния мед е свързан и със съдържанието на желязо, мед , манган. Ароматът на меда се придава от три групи вещества – алдехиди и кетони, алкохоли и естери. Ако медът е със слаб аромат или се усеща несвойствен мирис, това е повод за съмнение в качеството на продукта. Може да си купите от две различни места мед по малко количество за да ги сравните.

НЯОЛКО СЪВЕТА КОГАТО СИ КУПУВАТЕ МЕД;

1. Не купувайте веднага голямо количество мед, макар че вероятно ще получите отстъпка в цената. Купете за проба едно бурканче и ако сте доволни тогава купете от същия производител по голямо количество.

2. Поискайте да ви покажат сертификат от проверяващата лаборатория с точно посочено диастазно число, т.е. посочен брой на активните ензими, които се намират в предлагания мед.Ако числото е по малко от 17 медът е с ниско качество.

3. Много трудно ще ви е да намерите мед с диастазно число над 28. Ако ви представят сертификат с число 50 /което е най-висикорто/бъдете сигурни, че ви предлагат фалшива стиока.

4. Предпочитайте мед от екологично чист район. Това е много по важо от това дали ще е полски или планински. Бурканите задължително трябва да имат етикет. Не купувайте вносен мед!

Ако изпитвате съмнения или искате да закупите по голямо количество мед може да проверите качеството на закупения мед.

  1. Опитайте меда не само отгоре, но и от дъното на буркана. Няма да го развалите, ако бъркате с чиста и суха лъжица
  2. Бръкнете с чиста лъжица в буркана с мед. Извадете я като я въртите. Истинският мед се ‘’навива’’ на лъжицата, докато разреденият се стича.
  3. Консистенцията на истинския мед е фина, нежна. Ако капнете мед и го разтриете между пръстите си, той лесно попива в кожата, което не може да се каже за подправения. При фалшифицирания мед структурата е груба, при разтриването е възможно да остане на бучки.
  4. Пуснете хапка хляб в меда и след 8-10 минути я извадете. В качествения мед хлябът ще се втвърди. Ако обаче се отпуснал и размекнал, значи медът не е натурален или съдържа захарен сироп.
  5. Сложете в чашка малко мед, залейте го с гореща вода, разбъркайте го и го охладете. След това капнете чашата няколко капки йод. Ако разтворът посинее, значи в меда е било добавено нишесте, за да се получи желаната гъстота.

 

Ако сме си купили мед в по голямо количество не бива да го съхраняваме в метални съдове, заради киселините, които се съдържат в него. Те могат да предизвикат

 

Окисляване, а това да доведе до увеличаване съдържанието на тежки метали и да намали полезните свойства на меда. Такъв съд може да предизвика неприятно усещане в стомаха и дори да доведе до отравяне.

 

Добре е медът да се съхранява в стъклени глинени, порцеланови, дървени, керамични съдове, на тъмно, прохладно и сухо място. В хладилника е прекалено влажно за меда.

 

В пластмасови съдове медът може да се съхранява не повече от седмица.

Забранено е да се съхранява мед в цинкови или медни съдове. Меда влиза в химична реакция с цинка и медта и се напълва с отровни соли.

Мед

377
com_content.article
(2 гласа, оценка 2.50 от 5)
Мед - какво трябва да знаем за него2.50 от 5 от общо 2 гласували.